Jun 19, 2015, 12:41 PM

За зрънцето...

  Poetry
910 1 3

ЗА ЗРЪНЦЕТО...

 

Да, знам, че те боли.

И знам - напразни

са острите

двуполюсни терзания.

Усмихвам се -

на жалките съблазни.

На пъкленото

дяволско съзнание.

Объркан е светът ти.

Маргинален!

Пулсира в нас

пустинята - съмнения.

Въпросът е и прост -

и кардинален.

А отговор...

са святите прозрения.

За любовта, омразата...

и смисъла.

За мравешката зрелост.

И търпение.

За Прошката -

в душите ни написана.

И зрънцето -

реално и нетленно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...