Jun 19, 2015, 12:41 PM

За зрънцето...

  Poetry
907 1 3

ЗА ЗРЪНЦЕТО...

 

Да, знам, че те боли.

И знам - напразни

са острите

двуполюсни терзания.

Усмихвам се -

на жалките съблазни.

На пъкленото

дяволско съзнание.

Объркан е светът ти.

Маргинален!

Пулсира в нас

пустинята - съмнения.

Въпросът е и прост -

и кардинален.

А отговор...

са святите прозрения.

За любовта, омразата...

и смисъла.

За мравешката зрелост.

И търпение.

За Прошката -

в душите ни написана.

И зрънцето -

реално и нетленно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...