Jun 19, 2015, 12:41 PM

За зрънцето...

  Poetry
914 1 3

ЗА ЗРЪНЦЕТО...

 

Да, знам, че те боли.

И знам - напразни

са острите

двуполюсни терзания.

Усмихвам се -

на жалките съблазни.

На пъкленото

дяволско съзнание.

Объркан е светът ти.

Маргинален!

Пулсира в нас

пустинята - съмнения.

Въпросът е и прост -

и кардинален.

А отговор...

са святите прозрения.

За любовта, омразата...

и смисъла.

За мравешката зрелост.

И търпение.

За Прошката -

в душите ни написана.

И зрънцето -

реално и нетленно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...