ЗА ЗРЪНЦЕТО...
Да, знам, че те боли.
И знам - напразни
са острите
двуполюсни терзания.
Усмихвам се -
на жалките съблазни.
На пъкленото
дяволско съзнание.
Объркан е светът ти.
Маргинален!
Пулсира в нас
пустинята - съмнения.
Въпросът е и прост -
и кардинален.
А отговор...
са святите прозрения.
За любовта, омразата...
и смисъла.
За мравешката зрелост.
И търпение.
За Прошката -
в душите ни написана.
И зрънцето -
реално и нетленно.
© Донка Василева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
