Забавих се...
Забавих се.
Но тръгнах
и ще стигна!
Дори да ме нападне есента...
Изчаквах дълго,
но у мене вика
копнежът ми
отново да вървя.
И ще успея,
даже да ми струва
съня,
мечтата,
силата,
дъха...
Ще се спася,
дори и да сънувам
най-мрачните прогнози
за това...
Забавих се...
Обаче вече тичам.
Понесох се
и няма да се спра!
По-силно Бог
от всякога обичам
и ще се моля
да Го разбера...
И ще търпя
дори да ме похулят,
и ще поплача,
щом ме наранят.
Забавих се,
но идвам!
Ето руля!
Посоката сама
ще завъртя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Руми Бакърджиева Все права защищены
