Aug 7, 2009, 7:02 PM

Забавих се...

  Poetry
740 0 8

Забавих се.

Но тръгнах

и ще стигна!

Дори да ме нападне есента...

Изчаквах дълго,

но у мене вика

копнежът ми

отново да вървя.

И ще успея,

даже да ми струва

съня,

мечтата,

силата,

дъха...

Ще се спася,

дори и да сънувам

най-мрачните прогнози

за това...

Забавих се...

Обаче вече тичам.

Понесох се

и няма да се спра!

По-силно Бог

от всякога обичам

и ще се моля

да Го разбера...

И ще търпя

дори да ме похулят,

и ще поплача,

щом ме наранят.

Забавих се,

но идвам!

Ето руля!

Посоката сама

ще завъртя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...