25 окт. 2004 г., 22:19

Заблуда

4.3K 0 20
Заблуда

В безлунна вечер без цел си вървях,
пътеката се виеше отпреде.
Насред гората изворче видях -
една сърна да пие се наведе.

Луната кръглолика се показа,
подухна топъл пролетен ветрец,
- "Чудесна нощ!" - сърничката ми каза,
разпръсна сребърен прашец.

И занемяла от почуда,
със питащ поглед и застинало лице,
помислих си - "Дали не е заблуда?"
с изтръпнало в очакване сърце.

И пожелах си да се случи чудо.
Говорих за надежди и любов.
Умът ми завъртя се лудо,
дори луната чу отчаяния зов.

Побягнах през гората като луда,
над мен валеше сребърен прашец.
И слънцето опитах да събудя,
да дойде върху приказен жребец.

Помислих си, че вярата ми в ангели
не е илюзия, не е лъжа.
Ала звездите от небето бяха паднали -
да ги намери никой не можа.

Пресъхнало бе изворчето лунно,
пътеката превърна се в змия.
А аз се влачех през гората мудно
унила след поредната лъжа.

Магията се развали - заблуда.
Разпръсна се, превърна се в тъга.
Сърничката погледна ме с почуда
и скри се в призрачна мъгла.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емма Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • много ми хареса,това е самата истина-любов,разочарование...това е живота...ноооо любовта ще спаси света!
  • Изживей любовния миг и разочарованието и търси отново любовта! Тя ще бъде по-хубава!
  • като от Приказния Век.
  • Благодаря, Дора! Много ме радва, че нещо ти е допаднало!
  • Пишеш по начин, който уважавам - спазваш римата и ритъма, а съдържанието е прекрасно!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...