Заблуда
Обвързан
доживотно, с най-щастливия си страх,
препуска пулсът в дербито си с битието.
Да разбера, напълно, някак не успях,
кое го кара да пришпорва с хъс сърцето.
В епохата
на тъмно-сивата тъга, пред синия екран,
вместо със слово, служи си с емотикони.
С поредния, отново не изпитва срам,
дерзае – да придърпа, притежава и прогони.
А пръстенът,
превърнал се във кръг с какво ли не лице,
си мисли, все по-често, че е важно писъмце…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
