28 мар. 2018 г., 11:33

Заблуда 

  Поэзия » Другая
379 2 6

Обвързан

доживотно, с най-щастливия си страх,

препуска пулсът в дербито си с битието.

Да разбера, напълно, някак не успях,

кое го кара да пришпорва с хъс сърцето.

 

В епохата

на тъмно-сивата тъга, пред синия екран,

вместо със слово, служи си с емотикони.

С поредния, отново не изпитва срам,

дерзае – да придърпа, притежава и прогони.

 

А пръстенът,

превърнал се във кръг с какво ли не лице,

си мисли, все по-често, че е важно писъмце…

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??