28.03.2018 г., 11:33 ч.

Заблуда 

  Поезия » Друга
377 2 6

Обвързан

доживотно, с най-щастливия си страх,

препуска пулсът в дербито си с битието.

Да разбера, напълно, някак не успях,

кое го кара да пришпорва с хъс сърцето.

 

В епохата

на тъмно-сивата тъга, пред синия екран,

вместо със слово, служи си с емотикони.

С поредния, отново не изпитва срам,

дерзае – да придърпа, притежава и прогони.

 

А пръстенът,

превърнал се във кръг с какво ли не лице,

си мисли, все по-често, че е важно писъмце…

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??