Обвързан
доживотно, с най-щастливия си страх,
препуска пулсът в дербито си с битието.
Да разбера, напълно, някак не успях,
кое го кара да пришпорва с хъс сърцето.
В епохата
на тъмно-сивата тъга, пред синия екран,
вместо със слово, служи си с емотикони.
С поредния, отново не изпитва срам,
дерзае – да придърпа, притежава и прогони.
А пръстенът,
превърнал се във кръг с какво ли не лице,
си мисли, все по-често, че е важно писъмце…
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
