7 янв. 2011 г., 10:01

Заблуден

1.1K 0 0

Така те исках...

ти бе красивият,

изпълнен с мъдрост стих.

Мислех си: прочетох те,

едва ли

просто ще отмина тихо...

 


Нищо не научих

от твоите слова...

просто зарибих се като много други.

Днес горя те, но не те виня,

аз само себе си погубих.

 

А днес си в други -

тъжни и невинни мисли...

отново искаш теб да те четат,

наивно казваш си: "ще я измисля",

идеалната от плът и кръв.

 

Но с времето и тя ще стане уморена

от безкрайни речи,

празни обещания

и така без мъдрост като мене

ще те изгори и тя разкаяна.

 

Така ще търсиш нея - идеалната,

докато не осъзнаеш истина една -

идеална няма,

мъдрост няма,

когато сам в себе си

не носиш любовта...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефани Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...