Така те исках...

ти бе красивият,

изпълнен с мъдрост стих.

Мислех си: прочетох те,

едва ли

просто ще отмина тихо...

Нищо не научих

от твоите слова...

просто зарибих се като много други.

Днес горя те, но не те виня,

аз само себе си погубих.

А днес си в други -

тъжни и невинни мисли...

отново искаш теб да те четат,

наивно казваш си: "ще я измисля",

идеалната от плът и кръв.

Но с времето и тя ще стане уморена

от безкрайни речи,

празни обещания

и така без мъдрост като мене

ще те изгори и тя разкаяна.

Така ще търсиш нея - идеалната,

докато не осъзнаеш истина една -

идеална няма,

мъдрост няма,

когато сам в себе си

не носиш любовта...