7.01.2011 г., 10:01

Заблуден

1.1K 0 0

Така те исках...

ти бе красивият,

изпълнен с мъдрост стих.

Мислех си: прочетох те,

едва ли

просто ще отмина тихо...

 


Нищо не научих

от твоите слова...

просто зарибих се като много други.

Днес горя те, но не те виня,

аз само себе си погубих.

 

А днес си в други -

тъжни и невинни мисли...

отново искаш теб да те четат,

наивно казваш си: "ще я измисля",

идеалната от плът и кръв.

 

Но с времето и тя ще стане уморена

от безкрайни речи,

празни обещания

и така без мъдрост като мене

ще те изгори и тя разкаяна.

 

Така ще търсиш нея - идеалната,

докато не осъзнаеш истина една -

идеална няма,

мъдрост няма,

когато сам в себе си

не носиш любовта...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...