Шопче (Шопландия Софийска) Шопче (Шопландия Софийска)
219
23 июл. 2008 г., 00:09

Заболи ли любовта...

728 0 2
Викнах мъглата в очите си -
в огледалото болка да скрия.
Поканих буря в прозорците -
да не чакам вратата да тропне.
Свалих от простора мечтите -
стига вял ги е вятърът,
събух безмълвна надежда -
да докосвам боса земята.
Продадох любов непораснала -
да купя кило безразличие,
изтупах спомен прашлясал -
да помня, а не да се вричам.
Забих пирон на стената -
в него да гледам, отричайки.
Оставям бутилка на масата.
Напиши ми писмо...
Аз отлитам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Шопландия Софийска Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0