Заболи ли любовта...
Викнах мъглата в очите си -
в огледалото болка да скрия.
Поканих буря в прозорците -
да не чакам вратата да тропне.
Свалих от простора мечтите -
стига вял ги е вятърът,
събух безмълвна надежда -
да докосвам боса земята.
Продадох любов непораснала -
да купя кило безразличие,
изтупах спомен прашлясал -
да помня, а не да се вричам.
Забих пирон на стената -
в него да гледам, отричайки.
Оставям бутилка на масата.
Напиши ми писмо...
Аз отлитам.
в огледалото болка да скрия.
Поканих буря в прозорците -
да не чакам вратата да тропне.
Свалих от простора мечтите -
стига вял ги е вятърът,
събух безмълвна надежда -
да докосвам боса земята.
Продадох любов непораснала -
да купя кило безразличие,
изтупах спомен прашлясал -
да помня, а не да се вричам.
Забих пирон на стената -
в него да гледам, отричайки.
Оставям бутилка на масата.
Напиши ми писмо...
Аз отлитам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Шопландия Софийска Всички права запазени
