Четиринадесет майки плачещи и скръбни,

с побелели коси и черни дрехи.
Четиринадесет гроба, целите във венци,

кафява пръст, покарало кокиче.

Четиринадесет войничета, изгорели в камиона,

облечени във войнишките си дрехи,

затвориха кафяви, сини, зелени,

пъстри и черни очи,

завинаги от белия свят,

от светещото слънце.

Постелката им остана пръстта,

завивката - синьото небе.

Музиката им е песен на цветята.

СПОМЕНЪТ ЗА ТЯХ Е ОТДАВНА ЗАБРАВЕН!!!