Четиринадесет майки плачещи и скръбни,
с побелели коси и черни дрехи.
Четиринадесет гроба, целите във венци,
кафява пръст, покарало кокиче.
Четиринадесет войничета, изгорели в камиона,
облечени във войнишките си дрехи,
затвориха кафяви, сини, зелени,
пъстри и черни очи,
завинаги от белия свят,
от светещото слънце.
Постелката им остана пръстта,
завивката - синьото небе.
Музиката им е песен на цветята.
СПОМЕНЪТ ЗА ТЯХ Е ОТДАВНА ЗАБРАВЕН!!!
© Елена Йовевска All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
