Забравен спомен...
Четиринадесет майки плачещи и скръбни,
с побелели коси и черни дрехи.
Четиринадесет гроба, целите във венци,
кафява пръст, покарало кокиче.
Четиринадесет войничета, изгорели в камиона,
облечени във войнишките си дрехи,
затвориха кафяви, сини, зелени,
пъстри и черни очи,
завинаги от белия свят,
от светещото слънце.
Постелката им остана пръстта,
завивката - синьото небе.
Музиката им е песен на цветята.
СПОМЕНЪТ ЗА ТЯХ Е ОТДАВНА ЗАБРАВЕН!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Йовевска Всички права запазени
