Стъпки отшумяват в нощта,
на масата останали са чаши,
шишето празно е от самота.
Спомените в стени са пропити,
въздухът запомнил е възбудата,
притиска силно сърцето,
трепти...
В танц любовен сливахме се двама
и жадно дрехите разкъсвахме.
Догонвахме секундите, лудешки...
Отдадени един на друг...
политахме.
Екстаза изпивахме...
почти на екс.
После отново поемахме по пътя,
потъвахме в мълчалив кръговрат.
Очаквахме поредната среща отново
и стъпките познати...
скрити от погледи...
Изпито питие и празна стая,
спомени
плачещи,
търсещи,
очакващи
... любов!
© Красимира Колева Все права защищены