Nov 26, 2008, 6:33 PM

Забравена любов

  Poetry » Love
933 0 2

Стъпки отшумяват в нощта,
на масата останали са чаши,
шишето празно е от самота.
Спомените в стени са пропити,
въздухът запомнил е възбудата,
притиска силно сърцето,
трепти...
В танц любовен сливахме се двама
и жадно дрехите разкъсвахме.
Догонвахме секундите, лудешки...
Отдадени един на друг...
политахме.
Екстаза изпивахме...
почти на екс.
После отново поемахме по пътя,
потъвахме в мълчалив кръговрат.
Очаквахме поредната среща отново
и стъпките познати...
скрити от погледи...
Изпито питие и празна стая,
спомени
плачещи,
търсещи,
очакващи 
... любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...