Nov 26, 2008, 6:33 PM

Забравена любов

  Poetry » Love
937 0 2

Стъпки отшумяват в нощта,
на масата останали са чаши,
шишето празно е от самота.
Спомените в стени са пропити,
въздухът запомнил е възбудата,
притиска силно сърцето,
трепти...
В танц любовен сливахме се двама
и жадно дрехите разкъсвахме.
Догонвахме секундите, лудешки...
Отдадени един на друг...
политахме.
Екстаза изпивахме...
почти на екс.
После отново поемахме по пътя,
потъвахме в мълчалив кръговрат.
Очаквахме поредната среща отново
и стъпките познати...
скрити от погледи...
Изпито питие и празна стая,
спомени
плачещи,
търсещи,
очакващи 
... любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...