29 нояб. 2016 г., 16:48

Забравената надежда 

  Поэзия » Другая
568 1 5

 

 

             Двете с тъгата мълчим,

             но животът навън ни повежда,

             сред шума, като смешен мим,

             той води някаква надежда

 

            Познах я - истински другар.

            Помня -  заедно вървяхме.

            Аз друга съм, но същата е тя.

            С нея, някога, една съдба деляхме.

 

            Усмихва се. Подава ми ръка.

            Тръгваме и днес, каквито бяхме.

            Зад нас остава тъжната тъга

            и чака пак лъчите да загаснат.

           

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??