29 нояб. 2016 г., 16:48

Забравената надежда 

  Поэзия » Другая
5.0 / 5
672 1 5

 

 

             Двете с тъгата мълчим,

             но животът навън ни повежда,

             сред шума, като смешен мим,

             той води някаква надежда

 

            Познах я - истински другар.

            Помня -  заедно вървяхме.

            Аз друга съм, но същата е тя.

            С нея, някога, една съдба деляхме.

 

            Усмихва се. Подава ми ръка.

            Тръгваме и днес, каквито бяхме.

            Зад нас остава тъжната тъга

            и чака пак лъчите да загаснат.

           

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Эта Победа могла стать последней в последней войне, Мира оплотом, который войне не осилить, А стала ...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...

Ещё произведения »