Wali (Виолета Томова)
280 1156
29.11.2016 г., 16:48 ч.

Забравената надежда 

  Поезия » Друга
569 1 5

 

 

             Двете с тъгата мълчим,

             но животът навън ни повежда,

             сред шума, като смешен мим,

             той води някаква надежда

 

            Познах я - истински другар.

            Помня -  заедно вървяхме.

            Аз друга съм, но същата е тя.

            С нея, някога, една съдба деляхме.

 

            Усмихва се. Подава ми ръка.

            Тръгваме и днес, каквито бяхме.

            Зад нас остава тъжната тъга

            и чака пак лъчите да загаснат.

           

© Виолета Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??