Двете с тъгата мълчим,
но животът навън ни повежда,
сред шума, като смешен мим,
той води някаква надежда
Познах я - истински другар.
Помня - заедно вървяхме.
Аз друга съм, но същата е тя.
С нея, някога, една съдба деляхме.
Усмихва се. Подава ми ръка.
Тръгваме и днес, каквито бяхме.
Зад нас остава тъжната тъга
и чака пак лъчите да загаснат.
© Виолета Томова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Вили...