Wali (Виолета Томова)
280 1156
Nov 29, 2016, 4:48 PM

Забравената надежда 

  Poetry » Other
576 1 5

 

 

             Двете с тъгата мълчим,

             но животът навън ни повежда,

             сред шума, като смешен мим,

             той води някаква надежда

 

            Познах я - истински другар.

            Помня -  заедно вървяхме.

            Аз друга съм, но същата е тя.

            С нея, някога, една съдба деляхме.

 

            Усмихва се. Подава ми ръка.

            Тръгваме и днес, каквито бяхме.

            Зад нас остава тъжната тъга

            и чака пак лъчите да загаснат.

           

© Виолета Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??