25 янв. 2013 г., 19:54  

Забравени обещания 

  Поэзия
858 0 1
В този ден на безмерна Тъга
само слънцето май е щастливо,
то оглежда лъчите си в мен
и отчаяно после се скрива.
Сивкав дим се полепва и сив
пак денят ми окаляно тръгва.
Помогни ми да нося тая мъка.
Не, не мога сама! Тя е в кухнята,
в банята, в печката даже
и след дълга борба пак е жива,
пак надвиснала в клепките -
топла, жестока, красива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Илиева Все права защищены

Предложения
: ??:??