25 янв. 2013 г., 19:54  

Забравени обещания

1.1K 0 1

В този ден на безмерна Тъга

само слънцето май е щастливо,

то оглежда лъчите си в мен

и отчаяно после се скрива.

Сивкав дим се полепва и сив

пак денят ми окаляно тръгва.

Помогни ми да нося тая мъка.

Не, не мога сама! Тя е в кухнята,

в банята, в печката даже

и след дълга борба пак е жива,

пак надвиснала в клепките -

топла, жестока, красива.

Вечер става свирепа,

като гладна жена

с твърде дълга диета,

иска с плът да се храни,

пие жадна от рани, заспива,

наш'та стара позната Тъга.

Остави ме за малко сама,

да се справя със писане мога,

между пръстите слиза така,

че всеки ред е покрит пак със нея.

Нежелана любовница,

разпиляла коси

и ухаеща лудо на сласт.

Тя е тази тъга

по изтлялата страст

на изречени обещания.

Ако само за миг се обърнеш назад,

ще откриеш, че липсва в началото...



Тогава, когато ме обичаше още...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Нежелана любовница,
    разпиляла коси
    и ухаеща лудо на сласт.
    Тя е тази тъга
    по изтлялата страст
    на изречени обещания."

    Истинско, живо, непринудено и... поетично!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...