Забравих...
Почувствах, че Те няма, чак когато
отвътре в мен звездите помътняха
и стана непрогледна тъмнината.
Влетяха странни прилепи отнякъде.
Зловещи гарвани криле размятаха...
Тогава си припомних – твърде дълго
не произнасях името Ти, Господи!
Душата ми, потънала в безмълвие,
забрави да повдига взор нагоре,
в молитва – Твоят Дух да ме изпълва…
Не беше Ти от мене търсен, викан...
Да ме приспиваш, като ме прегърнеш!
Лика Ти на пробуждане да виждам!
И първата ми мисъл, още сънена,
да литва на криле, от Тебе движени...
Забравих неуморно да Ти казвам,
че имам нужда (повече от всичко!)
от Твоята любов и Твоя разум!
Да водиш дъщеря Си за ръчичка,
макар, че тя отдавна уж порасна…
Забравих, Боже мой, да Те обичам!...
Албена Димитрова
22. 7. 2017.
Павликени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Димитрова Все права защищены
