Забравих...
Почувствах, че Те няма, чак когато
отвътре в мен звездите помътняха
и стана непрогледна тъмнината.
Влетяха странни прилепи отнякъде.
Зловещи гарвани криле размятаха...
Тогава си припомних – твърде дълго
не произнасях името Ти, Господи!
Душата ми, потънала в безмълвие,
забрави да повдига взор нагоре,
в молитва – Твоят Дух да ме изпълва…
Не беше Ти от мене търсен, викан...
Да ме приспиваш, като ме прегърнеш!
Лика Ти на пробуждане да виждам!
И първата ми мисъл, още сънена,
да литва на криле, от Тебе движени...
Забравих неуморно да Ти казвам,
че имам нужда (повече от всичко!)
от Твоята любов и Твоя разум!
Да водиш дъщеря Си за ръчичка,
макар, че тя отдавна уж порасна…
Забравих, Боже мой, да Те обичам!...
Албена Димитрова
22. 7. 2017.
Павликени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
