27 апр. 2008 г., 10:25

Забравих те

950 0 2

 

                Забравих те

 

Не вярваш ли? Забравих те, не лъжа...
Забравих погледа ти, твоята усмивка,
забравих как целуваше ме страстно,
забравих всичко, даже и гласа ти.

 

Забравих онези хиляди безсънни нощи,
забравих и мечтите си да бъдем двама.
Не вярваш ли, виж, отдавна съм различна
и да ме обича някой никак нямам нужда.

 

Не се завръщай, няма да откриеш огън,
не помниш ли - след теб остави зима...
Не се завръщай, стой си там, във мрака,
отдавна вече няма нищо да те стопли....

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...