Apr 27, 2008, 10:25 AM

Забравих те

  Poetry » Love
945 0 2

 

                Забравих те

 

Не вярваш ли? Забравих те, не лъжа...
Забравих погледа ти, твоята усмивка,
забравих как целуваше ме страстно,
забравих всичко, даже и гласа ти.

 

Забравих онези хиляди безсънни нощи,
забравих и мечтите си да бъдем двама.
Не вярваш ли, виж, отдавна съм различна
и да ме обича някой никак нямам нужда.

 

Не се завръщай, няма да откриеш огън,
не помниш ли - след теб остави зима...
Не се завръщай, стой си там, във мрака,
отдавна вече няма нищо да те стопли....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....