Забравих те
Забравих те
Не вярваш ли? Забравих те, не лъжа...
Забравих погледа ти, твоята усмивка,
забравих как целуваше ме страстно,
забравих всичко, даже и гласа ти.
Забравих онези хиляди безсънни нощи,
забравих и мечтите си да бъдем двама.
Не вярваш ли, виж, отдавна съм различна
и да ме обича някой никак нямам нужда.
Не се завръщай, няма да откриеш огън,
не помниш ли - след теб остави зима...
Не се завръщай, стой си там, във мрака,
отдавна вече няма нищо да те стопли....
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Георгиева Всички права запазени
