12 мар. 2008 г., 12:54

Забравихме 

  Поэзия
898 0 5

Забравихме за вятъра и птиците...

За тяхното внезапно съществуване,

напомни ни усмивката на лятото.

Отдавна бяхме скрили в себе си,

от себе си най-дивното,

прекрасното - усмивката на лятото.

Засипвахме го с мълчания,

с упреци и с думи за логичност,

погубвахме по малко вятъра

и стреляхме по полета на птиците.

А някъде дълбоко в душите ни

живееха и птиците, и лятото,

и синьото на морското безбрежие.

Обаче  се страхувахме да вярваме,

че има смисъл да обичаш вятъра,

че не е глупост да се вярва в лятото.

Обричахме ли него на забрава,

обричахме и себе си в  безличие.

© Таня Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички за оценките!
    Аз също обожавам Христо Фотев, но не съм търсила нарочно някаква асоциация с него. Дори този стил на писане не ми е много "в стила", но понякога така се получават нещата.
    Paur,не се сърдя, трогната съм , това за мен е голям комплимент.
  • Таня,стихът ти е толкова красив и даже усещам полъха на вятъра и чувам размах на криле!
    Браво,мила!!!
  • Така ли прозвуча, Napoli?
    Ренде съм и това е!
    Харесва ми и трябваше да бъде комплимент защото Фотев ми е на сърцето!
    Е, не е първото дето оплесквам в живота си.

    Тами, съжалявам ако съм те огорчил
  • Мдаааааа, прилича, но пък е хубаво по-своему. Възможно почерпено вдъхновение, но пък добре се е получило!
  • Напомня ми Фотев -
    единствените "бели" стихове които мога да чета. Отдавна не го бях откривал

    "Завинаги ли? Лятото ме гледаше.
    Очите му отново обещаваха
    завръщане, по-хубаво от първото -
    ний, влюбените, вярваме на лятото.
    Ний, влюбените, винаги потъваме
    в очите му дълбоки - в най-дълбокото,
    където са зелените съзвездия
    на сълзите.
    ..................
    Какво, че е известно. Оставете ме
    да й говоря и да вярвам с някакво
    забравено, детинско изумление,
    че ме обича, че е много влюбена,
    че винаги ще ме обича... Лятото
    ми маха дълго със ръка...

    Ах, лятото
    не искаше да си отиде...

    (Оценките оставям на Оценяващите)


Предложения
: ??:??