Забравихме
Забравихме за вятъра и птиците...
За тяхното внезапно съществуване,
напомни ни усмивката на лятото.
Отдавна бяхме скрили в себе си,
от себе си най-дивното,
прекрасното - усмивката на лятото.
Засипвахме го с мълчания,
с упреци и с думи за логичност,
погубвахме по малко вятъра
и стреляхме по полета на птиците.
А някъде дълбоко в душите ни
живееха и птиците, и лятото,
и синьото на морското безбрежие.
Обаче се страхувахме да вярваме,
че има смисъл да обичаш вятъра,
че не е глупост да се вярва в лятото.
Обричахме ли него на забрава,
обричахме и себе си в безличие.
© Таня Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Таня,стихът ти е толкова красив и даже усещам полъха на вятъра и чувам размах на криле!
Браво,мила!!! -
Така ли прозвуча, Napoli?
Ренде съм и това е!
Харесва ми и трябваше да бъде комплимент защото Фотев ми е на сърцето!
Е, не е първото дето оплесквам в живота си.
Тами, съжалявам ако съм те огорчил
-
Мдаааааа, прилича, но пък е хубаво по-своему. Възможно почерпено вдъхновение, но пък добре се е получило!
-
Напомня ми Фотев -
единствените "бели" стихове които мога да чета. Отдавна не го бях откривал
"Завинаги ли? Лятото ме гледаше.
Очите му отново обещаваха
завръщане, по-хубаво от първото -
ний, влюбените, вярваме на лятото.
Ний, влюбените, винаги потъваме
в очите му дълбоки - в най-дълбокото,
където са зелените съзвездия
на сълзите.
..................
Какво, че е известно. Оставете ме
да й говоря и да вярвам с някакво
забравено, детинско изумление,
че ме обича, че е много влюбена,
че винаги ще ме обича... Лятото
ми маха дълго със ръка...
Ах, лятото
не искаше да си отиде...
(Оценките оставям на Оценяващите)
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Аз също обожавам Христо Фотев, но не съм търсила нарочно някаква асоциация с него. Дори този стил на писане не ми е много "в стила", но понякога така се получават нещата.
Paur,не се сърдя, трогната съм , това за мен е голям комплимент.