Забравихме
Забравихме за вятъра и птиците...
За тяхното внезапно съществуване,
напомни ни усмивката на лятото.
Отдавна бяхме скрили в себе си,
от себе си най-дивното,
прекрасното - усмивката на лятото.
Засипвахме го с мълчания,
с упреци и с думи за логичност,
погубвахме по малко вятъра
и стреляхме по полета на птиците.
А някъде дълбоко в душите ни
живееха и птиците, и лятото,
и синьото на морското безбрежие.
Обаче се страхувахме да вярваме,
че има смисъл да обичаш вятъра,
че не е глупост да се вярва в лятото.
Обричахме ли него на забрава,
обричахме и себе си в безличие.
© Таня Панайотова All rights reserved.
