Зад безкрайността
Защо от срещата с красивото
остава чувството за смърт...?
Остава като ударите на камбана
в безкрайна и здрачена степ...
и тези черни ивици в стените -
крадящи погледа мишени,
когато искаш да разстрелваш
своите илюзии.
... Милиарди светове отгоре ме следят.
През дупките в пространството ме вее
тяхната прокоба...
Загинали преди да се родят
(една възможност е изместила останалите,
оставила е празни техните гнезда)
и писъкът им носи се
като сигнал за гибел.
... Искам да кръжа над мъртвото,
докато оживее.
Докато разумът превърне в път страха
и стигне неговия край.
... Ще идват и си тръгват часовете -
от мъката ми подредени върволици.
Зад тях в стените е заровено Прозрението,
увито от тапетите на мислите.
Не чакам този ден да продължава.
И следващия.
И след него.
И до края.
На мълчаливия площад ръка без пръсти
от многолюдието си пустеещият град подава.
Посоките се свършиха. В браздите
не са засети семена и няма жито.
... През тези прорези не виждам нищо
(повръща ми се от живот) -
изрових с погледа очите на отсрещния
и той отмина.
Друг живот - от другата страна на равенството.
... Дълбаят звукове отсрещните стени.
Една спирала ме понася:
Градът.
Безбройните коли.
Шумът затиснал ме с ечащата си маса...
И всичко във една и съща точка.
Може и мигът да продължи,
когато се удари в монотонност.
Гримаса от съдби
оплетени като въжета.
... Не спирам.
... Зад безкрайността,
където и прозрението не достига...
от мислите изтичат първи капки.
Дъждът ще превали
до следващото "после".
Когато от въпросите останат
само локви...
© Младен Мисана Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
... Ще идват и си тръгват часовете -
от мъката ми подредени върволици.
Развълнува ме и ми напомни Пеньо Пенев...
Липсва такава поезия!
Благодаря за възможността да прочета! -
Благодаря Росица! Трогнахте ме с тези хубави думи за текста ми.
Уви, трудно се пише от радост. Запомнил съм една мисъл на мой приятел:
"Щастието се живее, мъката се изживява!". Доста е адеквантна на онова, което предизвиква творческите импулси.
Желая Ви най-хубавото въазможно прекарване на празничните дни!: Мисана -
Дълбока философска творба! Почувствах обръча около душата на съвременния човек, затиснат от шума на ечащата маса, чиито миг е ударен в монотонност...
Поздравления за замислящото произведение и за силата на внушенията! -
Благодаря ти, Елица! Трогнат съм от хубавите мисли, които споделяш по повод текста ми. Твоите коментари са винаги стимулиращи ме в творчески план.
И на теб ЧБМ! Много здраве и щастие в личен и семеен план!
С най-сърдечен поздрав!: Мисана -
Въпросите невинаги получават пълни отговори, за да продължи човешкото търсене и отвъд безкрайността!
Позравления за мъдрите прозрения!
ЧБМ! Здраве, бодър дух и леко перо!
-
Благодаря ви: Санвали, Милко и Никола! Трогнат съм, че прочетохте и оценихте моя текст и казахте толкова хубави думи за него.
Пожелавам ви баба Марта здраве да ви носи! От мен - вдъхновение за нови прекрасни текстове!
Ваш: Младен Мисана -
Зад безкрайността пак е безкрайност, Мисана!
Затова живота ни е "Гримаса от съдби оплетени като въжета".Много нещао не знаем и затова задаваме въпроси.Затова оставяме "Дъждът до приволи до слидвощжтж "после"".Въпросите нямат отговор и от тях ос-
тават "само локви...". Харесах и го оценявам!Поздравление! -
Безкрайността! За нея все нещо не ни достига и все така "до следващото "после"." Поздрави!
-
Безмълвна съм, Младен!
"Не спирам.
... Зад безкрайността,
където и прозрението не достига..."
Поздрав за разбирането, че и прозрението не достига!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Специален поздрав от мен!: Мисана