5 сент. 2009 г., 13:16

Зад паравана на времето 

  Поэзия » Любовная
508 0 1

Зад паравана на времето

тихо събличат се облаци.

Към небето запътих се,

а политнах към пропаст.

В клетка ти ме затвори

с белезници от ласки...

... и нахлу тишина във мен,

като бяла лавина,

а в ръката ми бе ключът

за врата, през която не минах.

 

© Диана Трифонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??