Sep 5, 2009, 1:16 PM

Зад паравана на времето 

  Poetry » Love
512 0 1

Зад паравана на времето

тихо събличат се облаци.

Към небето запътих се,

а политнах към пропаст.

В клетка ти ме затвори

с белезници от ласки...

... и нахлу тишина във мен,

като бяла лавина,

а в ръката ми бе ключът

за врата, през която не минах.

 

© Диана Трифонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??