5.09.2009 г., 13:16 ч.

Зад паравана на времето 

  Поезия » Любовна
502 0 1

Зад паравана на времето

тихо събличат се облаци.

Към небето запътих се,

а политнах към пропаст.

В клетка ти ме затвори

с белезници от ласки...

... и нахлу тишина във мен,

като бяла лавина,

а в ръката ми бе ключът

за врата, през която не минах.

 

© Диана Трифонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??