Зад предела
До твоето огнище и Дяволът се разплака,
че сладкият ад не той е измислил.
На нежната болка по-голямата кака,
Поезията, грабва химикала и листа.
Ти грешен сън си с обич омагьосана,
а аз ръце протягах с постоянство.
Не бях нахален и от теб не просех,
а ти пък ми предрече за пиянството...
Не можеш да изпратиш своите"SOS"-и...
Остана изгубен далечният остров.
Къде ветровете те от мене отнесоха?!?
Бях късче земя за криле...Простичко.
Та така. Ти си моят невинен грях...
За мислите си Съблазън и Икебана!
Моята Музика, Струна и Смях!
От монитора...От екрана...
Умира се и от секунда щастие.
Пелин и мед събрани върху устни.
В събота само се взима Причастие...
Блясък светулкин - така те почувствах.
За мен какво си?!? Да обичам не умея...
Тук, на земята, съществувам и без име.
Ако поискаш - мога да те сгрея.
Ако не искаш - просто остави ме.
Аз винаги в Живота съм се вричал
и всеки следващ път заставах смело,
защото знам че скитникът обича
Очакването, нейде, зад предела.
Вече стопи се каквото ми бе.
Превърна се в пепел. Изтля.
Знаеш ли, тревата е също Небе,
щом те целуне земя!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
