Зад предела
До твоето огнище и Дяволът се разплака,
че сладкият ад не той е измислил.
На нежната болка по-голямата кака,
Поезията, грабва химикала и листа.
Ти грешен сън си с обич омагьосана,
а аз ръце протягах с постоянство.
Не бях нахален и от теб не просех,
а ти пък ми предрече за пиянството...
Не можеш да изпратиш своите"SOS"-и...
Остана изгубен далечният остров.
Къде ветровете те от мене отнесоха?!?
Бях късче земя за криле...Простичко.
Та така. Ти си моят невинен грях...
За мислите си Съблазън и Икебана!
Моята Музика, Струна и Смях!
От монитора...От екрана...
Умира се и от секунда щастие.
Пелин и мед събрани върху устни.
В събота само се взима Причастие...
Блясък светулкин - така те почувствах.
За мен какво си?!? Да обичам не умея...
Тук, на земята, съществувам и без име.
Ако поискаш - мога да те сгрея.
Ако не искаш - просто остави ме.
Аз винаги в Живота съм се вричал
и всеки следващ път заставах смело,
защото знам че скитникът обича
Очакването, нейде, зад предела.
Вече стопи се каквото ми бе.
Превърна се в пепел. Изтля.
Знаеш ли, тревата е също Небе,
щом те целуне земя!
© Красимир Дяков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мъдро и красиво!Аплодисменти!
-
!!!
-
Където и колкото...Е това е недискретното наяве! Разбирам отношението и благодаря за него, но си има и приличие. Един от коментиралите ме ме упрекваше и нещо за шрифта дори...Гледайте внимателно къде сте и не бъркайте сайтовете, бе хора.
-
Където и колкото и да го чета - хубаво и мъдро е! Благодаря!
-
Благодаря, Зем!
-
Молете се за мен и свещ ми запалете!
Аз вярвам че Творецът прощава грехове,
кога поне един от братята поети
повярвал е напълно на мойте стихове.
Благодаря ви!
Зем. -
"До твоето огнище и Дяволът се разплака,
че сладкият ад не той е измислил.
На нежната болка по-голямата кака,
Поезията, грабва химикала и листа."
Сърдечни поздрави, Зем!
-
Прекрасен стих!!!
-
Знаеш ли, тревата е също Небе,
щом те целуне Жена(земя)!
Поздрави, Зем*!
-
!!! Благодаря!
-
Без дъх!!!!
-
Без дъх...
П.П.Зем, какъв е този шрифт?! Имай милост към късогледите потребители на сайта! -
Умира се и от секунда щастие- Но всеки иска да познае щастието,макар и за секунда.
-
а скитника,не спира - крачи крачи
все търси зад предела красота
все устремен, дори когато плаче
и пие с устни сухата земя
овърза мисълта му сякаш с корени
и болката във огъня изтля
от истини в недрата й съборени
в пределно заземяване се спря
с една целувка нежна по челото
в миг безглаголен- гълъб полетя
какво е нежността- една секунда -
от щастие сърцето му умря...
но няма смърт по истинска за скитника
от заземени чувства и слова
не пепелище, прости сме във делника
тревата е небе,страстта- земя..(НН) -
Голямо удоволствие ми носиш всеки ден с всеки твой нов стих!
А този е просто изключителен... късче земя за криле! Благодаря ти! -
Поздрав!
-
защото знам че скитникът обича
Очакването, нейде, зад предела.
Прекрасно си го казал! -
Човек се учи да обича цял живот!Не се отказвай дори и за "секунда щастие"
-
Всеки стих - изящно обкован...!И благодаря за тревния саван...!
Нажежи утрото ми, Зем!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
