27 апр. 2012 г., 15:44  

Зад решетките

933 0 0

Кой ни принуди

да сложим решетки

по прозорците

и по вратите?

Кой разполага

с нашите сметки

и заплашва ни

със „борците”?

Как обедняхме?

Кой скри ни хляба?

И днес с нас търгува „на черно”?

Кой в домовете ни влиза и граби

пладнешки, в доби вечерни?...

Кой ни наплаши,

за да не смеем

да се погледнем и във очите?..

Кой беше вятърът, гдето отвея

и надеждите ни,

и мечтите.?... 

Кой кара майките в "евро" да смятат

как децата си да изхранят?

Кой реже още

от всяка заплата -

да богатеят люде избрани?

Кой?

Кой бе този – с думите голи

по площадите,

със знамената?

Кой взе ни вярата

и защо ли

още ни гази по рамената?...

Днес и по улиците

сме зад решетки...

Вече не гледаме

и към небето...

Нямамe цар!

А и Бог е далеко...

Е, от кого да потърсиме сметка?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...