Apr 27, 2012, 3:44 PM  

Зад решетките

  Poetry » Civic
931 0 0

Кой ни принуди

да сложим решетки

по прозорците

и по вратите?

Кой разполага

с нашите сметки

и заплашва ни

със „борците”?

Как обедняхме?

Кой скри ни хляба?

И днес с нас търгува „на черно”?

Кой в домовете ни влиза и граби

пладнешки, в доби вечерни?...

Кой ни наплаши,

за да не смеем

да се погледнем и във очите?..

Кой беше вятърът, гдето отвея

и надеждите ни,

и мечтите.?... 

Кой кара майките в "евро" да смятат

как децата си да изхранят?

Кой реже още

от всяка заплата -

да богатеят люде избрани?

Кой?

Кой бе този – с думите голи

по площадите,

със знамената?

Кой взе ни вярата

и защо ли

още ни гази по рамената?...

Днес и по улиците

сме зад решетки...

Вече не гледаме

и към небето...

Нямамe цар!

А и Бог е далеко...

Е, от кого да потърсиме сметка?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...