16 мая 2007 г., 10:27

ЗАД ВРАТАТА

Поэзия

795 0 11

ЗАД ВРАТАТА

Все още бях щастливецът, застанал
пред скромната ключалка на вратата.
Поглеждайки през нея, преминавах
не в стая, а в пространство непознато.

Какви ли чудеса не си представяш
в ъглите, недостъпни за окото -
щом с другото, притихнал, зажумяваш
и в мислите се гмурваш надълбоко.

Не смеех да почукам и да вляза
в съблазните за мене неизвестни:
човек се мисли пале недорасло
за тайните зад плътните завеси.

И с потни длани чувствата те стискат
за гърлото, познало що е жажда,
докато кажеш си - не си по-нисък
от бравата и хванеш я безстрашно...
........................................................................
Натиснах я с ръката отмаляла,
решил най-после - трябва да прекрача.
И с малко труд - ръжда я бе сковала -
поддаде тя, а вътре лъхна здрача.

Там всичко тънеше във прах и дрямка -
така ли се здрависваме с кумира?!
И с ропот глух представите във сянка
от светлината взеха да умират.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Листопад (Листопад)

Прекрасно! И толкова вярно! Поздрави!

2007-05-25T16:03:51+03:00
Aneta_kz (Анета)

Нещо ме накара да настръхна докато четях този стих! Защо ли!?
-Защото си много добър!
Поздрави, Любо!

2007-05-17T09:24:28+03:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Накара ме да се замисля, Любо. Може би именно тази жажда, за която пишеш създава уюта на безкритичния сумрак, но когато пристъпим през отворената врата, заедно със светлината... "И с ропот глух представите във сянка
от светлината взеха да умират."
Поздрав, Любо!!!

2007-05-17T00:31:19+03:00
ria (Гергана Иванова)

Животът е предизвикателство. Безброй врати, които чакат да ги отворим. Зад някои има и по- добри неща, от онова което сме очаквали.

2007-05-16T15:43:54+03:00
Шопче (Шопландия Софийска)

Вълнуващ е стиха ти.
Поздрав.

2007-05-16T14:09:11+03:00