ЗАД ВРАТАТА
ЗАД ВРАТАТА
Все още бях щастливецът, застанал
пред скромната ключалка на вратата.
Поглеждайки през нея, преминавах
не в стая, а в пространство непознато.
Какви ли чудеса не си представяш
в ъглите, недостъпни за окото -
щом с другото, притихнал, зажумяваш
и в мислите се гмурваш надълбоко.
Не смеех да почукам и да вляза
в съблазните за мене неизвестни:
човек се мисли пале недорасло
за тайните зад плътните завеси.
И с потни длани чувствата те стискат
за гърлото, познало що е жажда,
докато кажеш си - не си по-нисък
от бравата и хванеш я безстрашно...
........................................................................
Натиснах я с ръката отмаляла,
решил най-после - трябва да прекрача.
И с малко труд - ръжда я бе сковала -
поддаде тя, а вътре лъхна здрача.
Там всичко тънеше във прах и дрямка -
така ли се здрависваме с кумира?!
И с ропот глух представите във сянка
от светлината взеха да умират.
© Любен Стефанов All rights reserved.
