Задава се тълпа
И няма срам, и няма жал,
към бъдещето ти човек...
Сред тях съм бил, със тях живял,
във шарен и безчувствен век.
Да беше дъх, да беше лъх
на мисъл, чувство, светлина...
Сред тях съм бил, съвсем без път,
изкормена, изхвърлена душа...
Дали видя, дали разбра,
от високия си слънчев лъч,
че в сянката на хищната тълпа
се ражда утрешната светлина!
Запей сега, възпей с тъга
идващата светла пролет.
Дърво ще изкриви снага
и вместо цвят ще рони писък...
Но няма срам, и няма жал...
Не беше дъх, да беше лъх...
Дали видя, дано разбра,
че ти и аз сме гола стръв...
От тъмното задава се тълпа!
към бъдещето ти човек...
Сред тях съм бил, със тях живял,
във шарен и безчувствен век.
Да беше дъх, да беше лъх
на мисъл, чувство, светлина...
Сред тях съм бил, съвсем без път,
изкормена, изхвърлена душа...
Дали видя, дали разбра,
от високия си слънчев лъч,
че в сянката на хищната тълпа
се ражда утрешната светлина!
Запей сега, възпей с тъга
идващата светла пролет.
Дърво ще изкриви снага
и вместо цвят ще рони писък...
Но няма срам, и няма жал...
Не беше дъх, да беше лъх...
Дали видя, дано разбра,
че ти и аз сме гола стръв...
От тъмното задава се тълпа!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Ганчев Все права защищены
