Feb 26, 2007, 10:29 PM

Задава се тълпа

Poetry

1K 0 8

И няма срам, и няма жал,
към бъдещето ти човек...
Сред тях съм бил, със тях живял,
във шарен и безчувствен век.

Да беше дъх, да беше лъх
на мисъл, чувство, светлина...
Сред тях съм бил, съвсем без път,
изкормена, изхвърлена душа...

Дали видя, дали разбра,
от високия си слънчев лъч,
че в сянката на хищната тълпа
се ражда утрешната светлина!

Запей сега, възпей с тъга
идващата светла пролет.
Дърво ще изкриви снага
и вместо цвят ще рони писък...

Но няма срам, и няма жал...
Не беше дъх, да беше лъх...
Дали видя, дано разбра,
че ти и аз сме гола стръв...

От тъмното задава се тълпа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

Запей сега, възпей с тъга
идващата светла пролет.
Дърво ще изкриви снага
и вместо цвят ще рони писък...
!!!

2007-03-09T08:03:48+02:00
Естир (Златка Петкова)

Поздрави за силния стих!

2007-02-28T00:06:46+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Страхотен е, много ми допадна!
Браво, Митко!

2007-02-27T12:55:10+02:00
сиса (Славена Трифонова)

Много-много проникновено,но кадансът е нарушен в "От високия си слънчев лъч".

2007-02-27T10:17:57+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Замисли ме стихът ти...
"Дали видя, дано разбра,
че ти и аз сме гола стръв...

От тъмното задава се тълпа!"
Поздравления!

2007-02-27T07:37:49+02:00