Задфасадно
Отдавна асфалтирахме душите си
и валячно загладихме неравното.
По мярка безразличие ушихме си.
Какво като красиво е фасадното?
Рушим се ежедневно зад усмивките,
но те дори не скриха мръсотията,
с която се задръстиха и мивките.
(А камъните се множат по шията).
Във дупките, заместили очите ни,
сълзите са необичайно сухи.
Поискахме отвътре да сме читави.
Но никога не сме били по-кухи.
И празното е повече от празно.
От липсата, обучена... да пречи.
Забързаното случва се по-бавно.
А близкото е... винаги далече.
и валячно загладихме неравното.
По мярка безразличие ушихме си.
Какво като красиво е фасадното?
Рушим се ежедневно зад усмивките,
но те дори не скриха мръсотията,
с която се задръстиха и мивките.
(А камъните се множат по шията).
Във дупките, заместили очите ни,
сълзите са необичайно сухи.
Поискахме отвътре да сме читави.
Но никога не сме били по-кухи.
И празното е повече от празно.
От липсата, обучена... да пречи.
Забързаното случва се по-бавно.
А близкото е... винаги далече.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
