Отдавна асфалтирахме душите си
и валячно загладихме неравното.
По мярка безразличие ушихме си.
Какво като красиво е фасадното?
Рушим се ежедневно зад усмивките,
но те дори не скриха мръсотията,
с която се задръстиха и мивките.
(А камъните се множат по шията).
Във дупките, заместили очите ни,
сълзите са необичайно сухи.
Поискахме отвътре да сме читави.
Но никога не сме били по-кухи. ...