4.03.2008 г., 15:28 ч.

Задфасадно 

  Поезия » Друга
1081 0 38
Отдавна асфалтирахме душите си
и валячно загладихме неравното.
По мярка безразличие ушихме си.
Какво като красиво е фасадното?
 

Рушим се ежедневно зад усмивките,
но те дори не скриха мръсотията,
с която се задръстиха и мивките.
(А камъните се множат по шията).

 
Във дупките, заместили очите ни,
сълзите са необичайно сухи.
Поискахме отвътре да сме читави.
Но никога не сме били по-кухи.
 

И празното е повече от празно.
От липсата, обучена... да пречи.
Забързаното случва се по-бавно.
А близкото е... винаги далече.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??