Mar 4, 2008, 3:28 PM

Задфасадно 

  Poetry » Other
1080 0 38
Отдавна асфалтирахме душите си
и валячно загладихме неравното.
По мярка безразличие ушихме си.
Какво като красиво е фасадното?
 

Рушим се ежедневно зад усмивките,
но те дори не скриха мръсотията,
с която се задръстиха и мивките.
(А камъните се множат по шията).

 
Във дупките, заместили очите ни,
сълзите са необичайно сухи.
Поискахме отвътре да сме читави.
Но никога не сме били по-кухи.
 

И празното е повече от празно.
От липсата, обучена... да пречи.
Забързаното случва се по-бавно.
А близкото е... винаги далече.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??