20 мая 2008 г., 23:38

Задгробен монолог

801 1 0

Какво желаеш ти от мен?
Не ще се върна в твоя плен.
Поне не и този път.
Заобиколен съм от мъртвата си плът.

На теб подадох мънчика искрица,
а ти запали цялата горица.
Опитах да побегна аз,
но умирах бавно в онзи час.

Задушавах се от твоята любов.
Не исках те до мен, любов!
Ти бягаше зад мен, любов.
Уби и твоята, и моята любов.

С това направи ми услуга,
веч не чувствам , че съм аз слуга.
Не идвай повече до моя гроб -
останал само е белият ми дроб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Соколов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...