20 мая 2008 г., 23:38

Задгробен монолог

802 1 0

Какво желаеш ти от мен?
Не ще се върна в твоя плен.
Поне не и този път.
Заобиколен съм от мъртвата си плът.

На теб подадох мънчика искрица,
а ти запали цялата горица.
Опитах да побегна аз,
но умирах бавно в онзи час.

Задушавах се от твоята любов.
Не исках те до мен, любов!
Ти бягаше зад мен, любов.
Уби и твоята, и моята любов.

С това направи ми услуга,
веч не чувствам , че съм аз слуга.
Не идвай повече до моя гроб -
останал само е белият ми дроб.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Соколов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...