May 20, 2008, 11:38 PM

Задгробен монолог

  Poetry
790 1 0

Какво желаеш ти от мен?
Не ще се върна в твоя плен.
Поне не и този път.
Заобиколен съм от мъртвата си плът.

На теб подадох мънчика искрица,
а ти запали цялата горица.
Опитах да побегна аз,
но умирах бавно в онзи час.

Задушавах се от твоята любов.
Не исках те до мен, любов!
Ти бягаше зад мен, любов.
Уби и твоята, и моята любов.

С това направи ми услуга,
веч не чувствам , че съм аз слуга.
Не идвай повече до моя гроб -
останал само е белият ми дроб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Соколов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...