danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
10 мар. 2013 г., 10:01

Задушница 

  Поэзия » Гражданская
922 1 7

За мъртвите остава тишината,

догаряща във свещи… По Задушница…

Пречиства ли тревогите Земята?!

Дори зората странно е заслушана

 

във този миг, през който се прощаваме.

Със мъртвите ли?...

                        Може би със себе си,

щом в мислите ни като вик остава

най-парещият спомен… И е време

 

за миг да смъкнем делничния блясък.

И да потърсим всичко премълчано…

А после, като жажда в самотата,

една надежда само да остане,

 

че мъртвите умеят да прощават…

Свещта догаря.

                              И нощта е близо.

След нея всички живи се надяват

животът като Кръст да ги ориса… 

© Йорданка Господинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??