Задушница
За мъртвите остава тишината,
догаряща във свещи… По Задушница…
Пречиства ли тревогите Земята?!
Дори зората странно е заслушана
във този миг, през който се прощаваме.
Със мъртвите ли?...
Може би със себе си,
щом в мислите ни като вик остава
най-парещият спомен… И е време
за миг да смъкнем делничния блясък.
И да потърсим всичко премълчано…
А после, като жажда в самотата,
една надежда само да остане,
че мъртвите умеят да прощават…
Свещта догаря.
И нощта е близо.
След нея всички живи се надяват
животът като Кръст да ги ориса…
© Йорданка Господинова All rights reserved.
!!
