8 нояб. 2020 г., 17:58
Задушница
Идват си в къщата нашите мъртви.
Сядат на масата сложена мълком.
Гледат ни дълго вътре в душите,
дето тъгата бездомна се скита.
Скръбни им пълним празните чаши.
Кротко подреждаме болките наши.
Спомени, радости, мили любови...
всичко е тук ... преживяно отново.
Молим се те да ни пазят и чакат.
Щом на последната гара спре влакът.
Нашите мъртви с цветя на перона
да ни посрещнат ...Да тръгнем по склона
там, към Върха , дето Господ живее.
И с любовта си във мрака да греем.
© Нина Чилиянска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Топло ми стана тук. Като че ме прегърна някой. Благодаря, Нина.
-
Нина..страхотно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
и мислите в душите ни заседнат:
Да помълчим в този скръбен час...
Преди да си простим за последно.