8.11.2020 г., 17:58 ч.
Задушница
Идват си в къщата нашите мъртви.
Сядат на масата сложена мълком.
Гледат ни дълго вътре в душите,
дето тъгата бездомна се скита.
Скръбни им пълним празните чаши.
Кротко подреждаме болките наши.
Спомени, радости, мили любови...
всичко е тук ... преживяно отново.
Молим се те да ни пазят и чакат.
Щом на последната гара спре влакът.
Нашите мъртви с цветя на перона
да ни посрещнат ...Да тръгнем по склона
там, към Върха , дето Господ живее.
И с любовта си във мрака да греем.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Топло ми стана тук. Като че ме прегърна някой. Благодаря, Нина.
-
Нина..страхотно.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и мислите в душите ни заседнат:
Да помълчим в този скръбен час...
Преди да си простим за последно.